Валентин Калчев, ресурсен учител: Обществото трябва да промени нагласите си, за да има приобщаващо образование за децата със специфични потребности

Интервю

Валентин Калчев, ресурсен учител от Стара Загора и координатор на Националната асоциация на ресурсните учители, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

Водещ: Националният учителски събор предстои тази неделя в София. Събитието ще събере хиляди учители в столицата с надеждата да възроди престижа на преподавателската професия и отново да постави на обсъждане новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август. Темата ще коментираме с Валентин Калчев, ресурсен учител от Стара Загора и координатор на Националната асоциация на ресурсните учители. Г-н Калчев, какви са очакванията Ви от събора в края на седмицата? 
Валентин Калчев: Надявам се да обсъдим най-важните въпроси, свързани с образователната система, да се поставят акценти върху това, което се случва до момента, и естествено, фокусът ще бъде новият Закон за предучилищното и училищното образование, тъй като той вълнува всички. Знаем, че законът беше писан доста време. В момента се правят и стандартите, които ще регламентират неговото реално приложение. Бих могъл да кажа няколко думи в частта му за ресурсните центрове. 

Водещ: Да, разбира се. 

Валентин Калчев: Най-важното, което предстои, е промяната във философията по отношение на ресурсното подпомагане. В момента говорим за интеграция, докато в новия закон за първи път се говори за приобщаващо образование. Това е философия, при която не детето се нагажда според средата, а създаваме най-благоприятните условия то да бъде прието с всички негови различия, да се чувства комфортно в училище, в класната стая. Затова в закона е заложена и нова звено, нова роля – на т. нар. помощник-учители. Там, където е необходимо, на учителя в клас ще съдейства помощник-учител, който ще помага и на ресурсните учители, ще бъде свързващо звено. Тъй като знаем, че в момента - по начина, по който е устроена класната стая - тя не е достатъчно адаптивна за децата със специални образователни потребности. Имаме доста бариери, чисто архитектурни, ако щете. Деца с двигателни затруднения трудно се придвижват по стълбите, например. Има ред други такива примери, които се надявам с промените в закона да се подобрят. Знаем, че това няма да стане от раз, но се надяваме с времето качеството на предлаганите услуги да се подобри, най-вече за децата със специални образователни потребности. 

Водещ: Реалистично ли е да очакваме все повече деца със специфични образователни потребности в масовите училища? От кого зависи това? 

Валентин Калчев: Те и в момента са интегрирани в общообразователните училища. Ние сме 1 500 ресурсни учители в цялата страна и работим с над 15 000 деца и ученици със специални образователни потребности. Въпросът е да се променят нагласите – това е най-трудният въпрос. Да се променят нагласите в цялото ни общество. Когато едно дете бъде прието от своите съученици, когато имаме толерантност, когато класният ръководител от първи до четвърти клас не каже: „Ама то ми пречи. Какво да го правя? Намери му някаква работа“ -така се обръщат към ресурсния учител. Когато се променят тези нагласи, когато родители не събират подписки срещу това, че дете със специални образователни потребности е в елитно училище и едва ли не ще увреди останалите ученици. Когато се отърсим от този начин на мислене, нещата според мен ще се случат. 

Водещ: Вие като професионалист какви съвети ще ни дадете? Какво е най-важното да знаем за децата със специални образователни потребности, така че всички по веригата, които изброихте, да бъдем активни и полезни участници в процеса за приобщаващо образование? 
Валентин Калчев: Най-важното е да знаем, че децата със специални образователни потребности са деца като всички останали по света – така се пее в нашия химн. Използвам случая да Ви кажа, че от миналото лято от Националната асоциация на ресурсните учители създадохме свой химн. Той е наша гордост. Та, кои са най-важните неща? Казах Ви – да имаме приемане на различието. Давам Ви конкретен пример: когото дете с двигателен проблем бъде в училище и неговата класна стая е на третия етаж, но няма асансьор, не е чак толкова трудно директорът да се сети и да се съгласи, че нищо не пречи класната му стая да бъде на първия етаж. Защото за другите деца не е проблем да тичат по коридорите, но детето, което е със затруднена двигателна активност, за него е проблем. То трудно ще излезе в голямото междучасие, защото ще изпита дискомфорта, че другите го зяпат по коридорите, но не и когато е на първия етаж. Говорим за промяна на мисленето, не толкова свързано със средства, колкото с нов тип манталитет. 

Водещ: Говорите за децата с двигателни проблеми, какво да кажем за интеграцията на децата със специфични потребности, свързани с техни интелектуални затруднения? 

Валентин Калчев: В това отношение много добра е работата на ресурсните учители в екип заедно с психолозите и логопедите, които са в ресурсен център. Това са всички специалисти. Работата в екип осигурява възможност детето да преодолее част от своите затруднения. Когато то е в клас с останалите, няма как да научи всичко като останалите, тъй като например, има затруднение с четенето. Ето тук е ролята на логопеда, психолога и ресурсния учител. В определеното време за работа с тях те наблягат на проблема, на разрешаването му, четат, използват различни техники и методи за справянето с проблема. Другото много важно е да подготвим детето със специални образователни потребности за живота. Защото в един момент може да се окаже, че дори то да не чете гладко, може да се социализира, да бъде прието от останалите и след като завърши училище, да си намери работа и успешна реализация в обществото. Имаме доста такива успешни примери. Да, важно е да учи и да има база от знания и умения. Но най-важното е да го подготвим за живота. Защото знаете, че пазарът на труда е много специфична зона и учениците, които са без специални образователни потребности, трудно се реализират, какво остава за децата, които имат затруднения в своето развитие. Работим в тази сфера и смятам, че сме на прав път. Мисля че с влизането в сила на новия закон, нашата работа ще се подобри, ще имаме повече правомощия. Другото, което бих могъл да Ви кажа по отношение на закона, е, че се очаква да се промени статутът на ресурсните центрове, които ще се преструктурират в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование. Нашата функция ще бъде не само да подпомагаме процеса, но и да имаме своята контролно-методична функция. Тъй като не всяко училище е подготвено да приеме различните деца. Това ще бъде нашата роля – създаването на екип във всяко училище – психолог, логопед, ресурсни учители, други необходими специалисти, за да могат децата със специални образователни потребности да бъдат максимално добре приети в училище. 

Водещ: Знам, че в ресурсния център в Стара Загора имате наблюдение върху работата на колегите ви от други държави, защото вече три пъти сте били домакини на чуждестранни доброволци. Повече прилики или повече разлики намирате при сравнение? 
Валентин Калчев: Има какво да учим от модела в Западна Европа. Но на последното обучение, на което бях в Румъния, видях, че сме по-напред от тях, тъй като при тях има частична интеграция, има паралелки, които са с деца със специални образователни потребности, интегрирани в училище, докато при нас говорим за тотална интеграция - когато едно или две деца са интегрирани в училище. Така че спрямо Румъния дори сме крачка напред. 

Лора ТЪРКОЛЕВА